Овој голем Свет отец на православната Црква беше од прочуен род; татко му беше царски намесник на Галија и Шпанија, но по вера незнабожец, а мајка му христијанка. Додека беше уште во лулка како малечок, еднаш се спушти рој пчели врз него, излејаа мед на неговата уста и одлетаа. И уште како дете ја пружаше раката и пророчки велеше: „Целивајте, бидејќи ќе бидам епископ“. По смртта на својот татко царот го постави за свој намесник на Лигурската област, во којашто главен град беше Медиолан. Кога умре епископот на тој град, падна голема расправија меѓу православните и еретиците аријанци околу изборот на новиот епископ. Според должноста Амвросиј влезе в црква заради одржување на редот. Притоа едно дете возвикна на мајчините гради: „Амвросиј – епископ!“ Сиот народ ова го прими како глас Божји и наспроти волјата на Амвросиј, него го избраа едногласно за епископ. Тој се крсти и за една недела ги помина сите претходечки чинови и беше ракоположен за епископ. Како епископ Амвросиј ја утврди православната вера, ги потисна еретиците, ги украси црквите, ја распространи верата меѓу незнабожците, напиша многу поучни книги и послужи како пример на вистински христијанин и христијански пастир. Тој ја состави и благодарствената песна: „Тебе Бога Те фалам“. Овој славен иерарх, когошто заради неговата мудрост и слаткоречивост го посетуваа и луѓе од далечни земји, беше мошне воздржлив, трудољубив и бодар. Спиеше малку, работеше и Му се молеше на Бога непрестајно, постеше во сите денови освен во сабота и недела. Затоа Бог му даде да види многу Божји чуда, а и самиот да чудотвори. Ги откри моштите на светите Протасиј, Гервасиј, Назариј и Келсиј (се слават на 14 октомври). Кроток кон малите луѓе, пред големите беше бестрашен. Ја изобличи царицата Јустина како еретичка, тиранининот и убиецот Максим го проколна, на царот Теодосиј му забрани пристап во храмот сè додека не си го покаја гревот, со насилниот и самонаречен цар Евгениј не сакаше ни да се сретне. Овој богоугоден маж Бог го дарува со толку благодат, што и мртви воскреснуваше, демони од луѓето изгонуваше, болни од секаква болест исцелуваше и проѕираше во иднината. Се упокои мирно во мугрите на Воскресение во 397 година. Неговиот свет спомен се слави на 7 ст.ст./20 н.ст. декември.
Химната „Тебе Бога хвалим“ на црковнословенски јазик:
Тебе Бога хвалим,/ Тебе Господа исповедуем./ Тебе Превечнаго Отца вся земля величает;/ Тебе вси Ангели,/ Тебе небеса и вся Силы./ Тебе Херувими и Серафими непрестанными гла́сы взывают:/ Свят, Свят, Свят, Господь Бог Саваоф,/ по́лны суть небеса и земля величества славы Твоея./ Тебе преславный Апостольский лик,/ Тебе пророческое хвалебное число,/ Тебе хвалит пресветлое мученическое воинство,/ Тебе по всей вселенней исповедует Святая Церковь,/ Отца непостижимаго величества,/ покланяемаго Твоего истиннаго и Единороднаго Сына/ и Святаго Утешителя Духа./ Ты, Царю славы, Христе,/ Ты Отца Присносущный Сын еси./ Ты, ко избавлению приемля человека,/ не возгнушался еси Девическаго чрева./ Ты, одолев смерти жало,/ отверзл еси верующим Царство Небесное./ Ты одесную Бога седи́ши во славе Отчей,/ Судия́ приити́ ве́ришися./ Тебе убо просим:/ помози рабом Твоим,/ ихже Честною Кровию искупил еси./ Сподоби со святыми Твоими в вечней славе Твоей царствовати./ Спаси люди Твоя, Господи,/ и благослови достояние Твое,/ исправи я и вознеси их во веки;/ во вся дни благословим Тебе/ и восхвалим имя Твое во веки и в век века./ Сподоби, Господи, в день сей без греха сохранитися нам./ Помилуй нас, Господи, помилуй нас;/ буди милость Твоя, Господи, на нас,/ я́коже упова́хом на Тя./ На Тя, Господи, уповахом,// да не постыдимся во веки. Аминь.